МНОГОКА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Простонар. Многоетажен. Къщи, къщи, колко къщи — все дървени, гъсто наблъскани една до друга и многокатни, с по два и три навеса. Ст. Дичев, Р, 37. Градът не потъна в мрака на южната нощ, защото многокатните стари и нови къщи, наредени амфитеатрално над залива, останаха озарени от дръзките блясъци на рекламите. ЛФ, 1958, бр. 35, 4.