МНОГОКРА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се извършва, осъществява се много пъти. Изложи надълго и нашироко печалното положение на един поробен и съседен народ; ..; многократните опитвания за въстание, удавяно в кръвта на хиляди злополучни жертви. Ив. Вазов, Съч. VI, 91. Не тук, не, а в девствените лесове, .., в царството на орлите и многократните екове, — там, там е хубавата, дивната, омайната майка България. Ал. Константинов, Съч., 90. Чрез дестилация могат да се отделят две течности, които образуват смес .. Отделянето на двете течности става по-пълно чрез многократно дестилиране. Физ. X кл, 1951, 84.
2. Който е ставал или става някакъв много пъти. Многократни победителка. Многократен шампион.
3. Грам. За глаголи — който означава действие, повтарящо се или извършващо се много пъти, често. Неправилно е да се определят несвършените глаголи само като „многократни“ (напр. разказвам), а свършените като „еднократни“ (напр. разкажа). Глаголът „разказвам“ може да има не само многократно значение (често разказвам приказки), но и еднократно (сега разказвам приказка). Л. Андрейчин и др., БГ, 138.