МНОГОКРЍЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с много крила (в 1, 4 и 7 знач.). Сякаш многокрили призраци, .., се издигали от водата, а към тях летели озъбени чудовища с дълги ноктести ръце и се силели да ги догонят. Всички тези видения се губели към свода. Н. Райнов, КЧ II, 20. В първите редове, за моя изненада, видях нашия Хреля, .. Другите се сливаха в една обща маса, образували от множеството си един човек с невъобразимо разноформен калпак, многопъстра антерия, многокрила джилетка и многолика глава. Ст. Чилингиров, ХНН, 91. Малките салони, които са един или два, се отделят от централния салон с обикновена многокрила врата или хармоника врата. С. Цонев и др., ВА, 53.