МНОГОЛЀТИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Само ед. Дълголетие (Л. Андрейчин и др.. БТР).

2. В православното богослужение — молебен за благополучие и здраве на видна личност (обикн. владетел) с многократно повторение на пожелание за дълъг живот („многая лета“). След многолетието на руския император пяха молебен и за пастирите на българската черкова. Н. Бончев, Съч. I, 60. Молитвата на я многолетието се придружи с топовни гърмежи. С, 1894, бр. 1319, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)