МНОГОЛЮ̀ДЕН, дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Обикн. за място, пространство и др. — където има много хора, люде. Пътищата извън града също бяха многолюдни. Пешаци, волски коли, каруци се стичаха към града. В. Геновска, СГ, 328. Вечерта у Рашич се събра многолюдна седянка. Надойдоха много девойки. Сл. Трънски, Н, 74. Това е улицата — улицата многолюдна, / която киска се и плаче / чрез хилядите минувачи. Хр. Смирненски, Съч. I, 138. Този град, като местопребивание на двора и средоточие на управлението, привлекъл отсекъде преселенци и скоро станал твърде многолюден. Н. Михайловски, РВИ (превод), 290. Азия е най-голямата от трите суши на Стария свят, йоще и най-многолюдната. Ив. Момчилов, 3, 48.
2. Който се състои от много, от повече хора; многоброен. От най-многолюдното някога семейство в селото, .., са останали само двама старци. СбАСЕП, 149. Трудеше се от зори до мрак за многолюдното си домочадие, шъташе вкъщи, .., шиеше дрехите ни. Ние бяхме трима братя и една сестричка. А. Каралийчев, С, 306. И тази година цялата многолюдна челяд — синове, снахи и внуци — работеше по спахийските земи, а ето хамбарът беше празен. Д. Линков, ЗБ, 76. Отвъд тая река е Дакия, която е заобиколена, .., с високи гори, .., и от извора на река Вистула в безмерни пространства живее многолюдний народ виниди [винди]. Г. Кръстевич, ИБ I, 53.