МНОГОЛЮ̀ДИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. 1. Качество на многолюден; многолюдност. В тези дни, дните от края на 1860 година, тук [в метоха] е особено оживено, събрание следва събрание. С шума и многолюдието си сборищата наподобяват санкюлотските манифестации, сякаш българското „трето съсловие“ се готви да напада стоящата редом патриаршия, своята Бастилия. Т. Жечев, БВ, 103-104.
2. Събир. Много хора (люде) заедно. Наелектризирана, тълпата почна да се вълнува и да протестира в себе си с тихия невнятен протест на многолюдието. Ст. Чилингиров, ХНН, 99-100. Ентусиазмът, .., бавно се повдигаше. Липсуваше поривът на народната страст, липсуваше радостта на тържествующите революции, това мистическо чувство на оптимизъм, което създава упоението на многолюдията в историческите дни. С. Радев, ССБ II,13.