МНОГОМИЛИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който наброява много милиони. Въстанието [на Пугачов] показало, че дворянско-крепостническата държава не е достатъчно силна, за да гарантира властта на помешчиците на многомилионните крепостни селяни. Ист. VIII кл, 35. В тази отлика истинско славянското у българите се виждаше най-много в езика: той бе главната връзка, която ги държеше скрепени към многомилионната славянска раса. М. Кремен, РЯ, 223. Сам-там се мерне лице, озарено / с лучите на съзнание, че живот / зад гроба е на малко отредено / избранници в многомилионен род. К. Христов, Избр. ст, 248. Многомилионен град. Многомилионна армия. Многомилионно население. Многомилионни народи.

2. Който трае, продължава много милиони години. Известно е, че разнообразните животински и растителни форми са произлезли в процеса на една дълга, многомилионна еволюция. ПН, 1935, кн. 5-6, 71. Нагънатите планини започват да стареят. Под тежестта на многомилионното си съществуване, .., те все повече снишават снага, докато се превърнат в хълмиста равнина. М. Несторова, ДЗК, 49.


Източник: Речник на българския език (онлайн)