МНОГОМОТО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. 1. Обикн. за самолет — който работи, движи се с няколко мотора, двигателя. Многомоторен изтребител.
2. Който се извършва с помощта на отделен, извън централния мотор двигател. Според броя на двигателите за осъществяване на работните, спомагателните и командните движения на строителните машини различаваме две основни системи на задвижване: с централно (едномоторно) и с индивидуално (многомоторно) задвижване. Д. Христов, СПМ, 20.