МНОГОПОСО̀ЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от многопосочен; многостранност. Ана .. Стоил .. Трендафил .. Провинциалните заводи .. Главният инженер .. Или той наистина беше неспособен да се противопостави на убийствената многопосочност на всекидневието? А. Наковски, БС, 134.


Източник: Речник на българския език (онлайн)