МНОГОРЕЧЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от многоречив; многоречие, многословие. И въпреки досадната понякога многоречивост .. на басните на Цани Гинчев и на баладата му, имало е хора, които са го чели с увлечение. Г. Константинов, ПР, 99.