МНОГОРЀЧИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Многословие, многословност, многоречивост. Неговата [на разказа] прелест се крие в особения вкус, който се чувствува от контраста между хитроумието, притворството, патоса и многоречието на адвоката, от една страна, простодушието и откровеността на клиента, .., от друга страна. Б. Ангелов, ЛС, 266. Недостатък на точния слог е многоречието или непотребната подробност, която състои в повторявание същата мисъл с други речи без никаква нужда. Д. Войников, РС, 26.