МНОГОРО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. 1. Който много ражда, който създава многобройно поколение. И женската, и мъжката челяд на Татаруша излязла многородна. ЖД, 1967, кн. 12, 11.

2. За семейство — многоброен. Само той в целия град изброяваше, .., наред имената на всичката многородна челяд на Селямсъза. Ив. Вазов, Съч. VIII, 12.


Източник: Речник на българския език (онлайн)