МНОГОРЪ̀К, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е с много ръце. Нощта настъпи бързо, гората потъмня, а сенките станаха страшни и заприличаха на многоръки привидения. О. Бояджиев, П, 135-136. А зад гърба му пристъпя Смъртта,/ кървава и многоръка. Хр. Смирненски, Съч. I, 31. Многоръко чудовище.


Източник: Речник на българския език (онлайн)