МНОГОСЛА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Поет. Който е увенчан с много слава; прославен. Ала когато залезе зрака на ясното слънце, / всеки от тях [боговете] си отиде, в своя дворец да си легне,/ там, де Хефест многославний, що куца със двата си крака / всекиму дом бе направил с разум и сръчност велика. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 23.