МНОГОСЛО̀ВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от многословен; многословие. Като цяло книжката страда от многословност. Твърде щедро е разпилявал Л. Станчев художествени средства за описване на отделни моменти, за ненужно изписване на подробности. ЛФ, 1958, бр. 8, 3. Чрез многословността висока / на свойта критика брадата, / умело мъти той водата, / та да изглежда по-дълбока. Хр. Радевски, Избр. пр II, 267.