МНОГОСЛО̀ВЯ, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Остар. Рядко. Изразявам се с излишно много думи. Драган: — И защо ли не ся върна? Ηастав: — Зная ли и аз защо? Не сме ли сега в Ямайка? Какво мога да видя от тука в Испаньола? За да не многословим, с една дума не доде. П. Кисимов, ΟΑ I (превод), 158.