МНОГОСЛО̀ЖЕН1, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Грам. За дума — която е съставена от много слогове, срички; многосричен. Наблизо са развалините на изгорялото село Ашака Ени Севендекли. Рядко някой от войниците може безпогрешно да изговори това странно и многосложно име. Й. Йовков, Разк. I, 5. Как ся разделя в преносванието? Многосложните ся разделят сякоя със свой слог, с който ся срича, напр.: гла-ва, бездна, медо-и-мец. Т. Хрулев, БГ, 67-68. Думите по числото на слоговете си биват: едносложни, двусложни или многосложни. Ив. Момчилов, ГНЕ, 9.
МНОГОСЛО̀ЖЕН2, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. Който е твърде, особено сложен. Третият [мъдрец] начена да търси себе си — и позна, че многосложни са пътеките на страст, помисъл и творчество. Н. Райнов, БЛ, 170. Ето и мъжът, от сиянието на Евангелието освещаван вече, съблича вироглавия и необуздания си егоизъм и дава на жената принадлежното ѝ място, а жената завзема пак дерзновено многосложните и важни длъжности на така осветеното материнство. П. Р. Славейков, Р, 1871,4. Във вътрешността си Родопите съставляват многосложен лабиринт от стръмни, скалисти, високи и неправилно наредени вериги и върхове. Ст. Шишков, ЖБ, 6. Отдалечените и честите пътешествия, постоянните усилия и многосложната умствена работа убиле неговите [на Кирил] сили и той заболял. КМБП, 55.