МНОГОСЛО̀ЖНОСТ1, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Грам. Отвл. същ. от многосложен1.
МНОГОСЛО̀ЖНОСТ2, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от многосложен2. Ако ни са представяха работите в оная многосложност, която имат тий в действителността, ний не щяхме да са чудим на Райниний образ. Ч, 1871, бр. 16, 497.