МНОГОСТРА̀ННО нареч. По отношение на няколко страни на нещо, от няколко посоки. С дързостта на съвременния човек той [Б. Божилов] чувства тоя живот многостранно — в шума на вълните, във вятъра и свирките на параходите. Г. Веселинов и др., Лит. ХI кл, 318. Взаимоотношенията между Лидия и ранения са разработени от автора многостранно и в развитие, диалогът е сочен, характерите се очертават релефно. ВН, 1960, бр. 2610, 4.