МНОГОСТРА̀НЧИВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от многостранчив; многостранност. Някой път в человек бива чудно едно съединение на многостранчивостта на природните дарования и стройно тяхно развитие. Т. Шишков, ТС (превод), 81.
