МНОГОТРА̀ЙНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от многотраен. Сичките победи, сичките направи толкова чудни на тойзи велик мъж, произхождат от изкусността, която имаше да оценява многотрайността или бяганието на всяка една от тях. Ч, 1875, бр. 4, 158.