МНОГОУВАЖА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който заслужава и се ползва с голяма почит, уважение (обикн. в учтиво, официално обръщение); високоуважаем. Трябва значи да се яви някакъв необикновен случай, който да тури край на разправиите между многоуважаемите учени от обществото за изучаване на човешките раси и да ги накара да заработят дружно в името на тяхното свето признание. Св. Минков, Избр. пр, 119. Многоуважаемий г-н редакторе, ако счетете, че не ще бъде злоупотребление с гостоприемството на уважаемия ви в. „Знаме“ поместванието на приложения тук превод, имайте добрината да го напечатате като подлистник. Ал. Константинов, Съч., 177. Ако покойният не може на смъртния си час да си изкаже желанието и да награди българския народ, то остава на негово място многоуважаем негов брат, г-н Евлогия, който познаваше твърде добре волята на своя едноутробен брат. С, 1872, бр. 41, б. с.