МНОГОХЍЛЯДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който наброява много хиляди, състои се от извънредно голям брой, от много хиляди. Далече, на края, се събират много хора.. Чува се далечна музика и ек на многохилядна тълпа. Вл. Полянов, ПП, 70. Свищов, .., глава на друма между Дунава и бойните полета, стана тесен за многохилядните си гости. Ив. Вазов, Съч. ХI, 38-39. Многохилядният народ ликуваше на площада, опиянен от победата. М. Марчевски, П, 138. Расте многохилядната армия на вярната и предана на своя народ интелигенция. НК, 1958, бр. 21, 1. Той [Чехов] е наш учител не само защото книгите му се четат вече от няколко поколения в многохилядни тиражи, .., не само защото ни е познат всеки ред от неговото творчество. В. Йосифов, Избр. тр I, 135.


Източник: Речник на българския език (онлайн)