МНОГОЧЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Многоброен. А моят ум бе смутен от огнения трепет на духа Божи, който пърхаше в мене, ала още не бе ме напуснал бясът на многочетни грехове, та рекох: — Господи! Нечист олтар избра ти. Н. Райков, КЦ, 110. Два прозорца са отвориха от палата. Оттам вапорите захванаха по-бърже да отиват към Терапия .. Тука екнаха многочетни гласове за дългоденствието на Султана, на неговите министри и на българский екзарх. СбПер. п II, 136.