МНОЖА̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Увеличавам броя, количеството или степента на нещо; умножавам. Да издигне [Господ] къщите на добрите хора, .. Да ги множи и слави. Амин. Й. Йовков, А, 35. Славата на мъртвия Кракра го закриля и води, а той я множи със справедливи дела. А. Дончев, СБС, 831. — Ти слушай мене! — започна с тъжен глас Драгуня! .. Този имот на кого ще го оставя — на тебе ли? За два дена ще те излъжат и ще го грабнат .. Силна ръка трябва, да го пази и да го множи! Кл. Цачев, ГЗ, 93. Скътах си някоя и друга парица, добих вяра у хората и малко по малко ся врядих да си отворя цяла ковачница, та днес с труд си множа парите. Лет., 1874, 249. Никога не съм ся с нея шегувал и закачал, а само от сърце съм ся трудил да ѝ бистря разума, .., да ѝ множа познанията, колкото съм умял. Й. Груев, КН 4 (превод), 32. множа се страд. Каква радост е да четеш свой вестник! Макар че той трудно се печаташе и множеше и дваж по-трудно се разнасяше, но вес ден обикаляше като чакан, драг гост. К. Константинов, НДД, 112. Книгите бяха преведени, предстоеше да се множат, да се разпространяват, за да се разцъфти и съзрее славянската просвета от Преслав до Кутмичевица. А. Гуляшки, ЗВ, 96.
МНОЖА̀ СЕ несв., непрех. 1. Увеличавам се по брой, количество или степен; умножавам се. Те [богомилите] се множаха по ужасен начин, народът се лъстеше от лукавото учение на еретически проповедници, които гъмжаха в страната. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 115. Похвално и радостно било, че се множат людете, които умеят да прославят с всякакви изкуства нашия Господ Исус Христос и с топла обич да се отнасят към светците и светата православна църква. Ем. Станев, А, 30. То бе време, когато лесно се печелеше. Искаше се само да се рискува разумно. Парите се множаха, стига човек да ги прехвърляше в ръцете си. Т. Харманджиев, Р, 12.
2. За хора, животни и растения — размножавам се; развъждам се. Ней [на природата] трябва любовта, за да се плодят и множат тварите. Ив. Вазов, Съч. Х, 47. „Господи благослови! .. благослови да бъде мир, та стадата да се множат, да се реят на воля из моравите.“ А. Гуляшки, ЗВ, 47-48. Растителността лудее, множи се и удавя всичко в зеленината си. Й. Йовков, Разк. II, 35. Душмански една друга [дружините] ся прогонват и ся убиват, а от това може да ся разясни защо този народ [на шкипетарите] слабо ся множи. Ч, 1871, бр. 20, 619.