МНО̀ЖИМО, мн. -и, ср. Остар. Мат. Първият от членовете на едно произведение; множител. Ако сравним получените произведения с множимите, виждаме, че цяло число умножаваме с 10, като му припишем една нула вдясно. Аритм. Vкл, 34. Онова число, що са зема толко пъти, колко единици има другото, дума са множимо. Хр. Павлович, А, 10. Множимото и множителят могат едно друго да си заменяват мястото, без да ся измени произведението им. Хр. Данов, ТПЧ, 45.