МНО̀ЖИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Мат. Всяко число, което е член на едно произведение. Занимавайки се с комбиниране на свещени числа, халдейците се мъчели да открият съкровените тайни на природата и боговете. За тази цел те разлагали числата на събираеми, на множители, на сума от квадрати и пр. Матем., 1968, кн. 6, 12. Множителят, означен с цифри в едно произведение (алгебричен израз), се нарича коефициент. Алг. VII кл, 10. Умножението ся казува действието, чрез което едно число, наричано умножаемо, ся прилага толкоз пъти, колкото единици има друго едно число, което ся казва множител. П. Р. Славейков, ПЧ, 56. Числото, с което умножаваме, са нарича множител, а числото, което умножаваме, са нарича или пак множител, или множимо. Хр. Ботев, ЧАП (превод), 68.