МОАБЀТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Мухабетски. — Е-ех, жалко, че го няма касиера ни! — ще въздъхне Леко. — Делибашев? — Именно. Какви моабетски песни знае, е-ех! Тарас, СГ, 123.
