МОБИЛИЗА̀ЦИЯ ж. 1. Воен. Привеждане на войска от мирно състояние в състояние на готовност за военни действия. „Целта на висшето правителство — каза той [Груев]— ще бъде:.., да постанови обща мобилизация на войската предвид на опасенията от едно сръбско нападение.“ С. Радев, ССБ II, 15. При създаденото положение новото румънско правителство безсъмнено ще пристъпи към мобилизация. То отправя позив и към българските емигранти и заселници, .., да навлязат масово в румънската армия. Ст. Дичев, ЗС I, 381. Към края на септември княз Александър се връщаше бързо към София от инспекцията си по южната половина на сръбско-българската граница, .. Мобилизацията на сръбската армия наистина не бе го много разтревожила. Той все още вярваше в приятелските чувства на своя коронован съсед. В. Геновска, СГ, 336.
2. Воен. Свикване на запасни чинове на военна служба. — Та нищо ли още не си чул? — Какво да чуя?—Какво ли? Викат ни в казармите. И тебе викат за утре .. — Значи мобилизация. К. Константинов, МЗК, 10. Както в седемдесет и седма година, така и сега Лазар не мислеше за фронта .. Сега и тая мобилизация не го засягаше. Все дъщери имаше в къщи. В. Геновска, СГ, 326.
3. Прен. Активизиране, което осигурява успешното изпълнение на някаква задача. Всяка професия изисква от човека напрежение, внимание, мобилизация на волята и издръжливостта му. Н. Тонкин, НЗЛ, 55.
◊ Гражданска мобилизация. Административен акт, с който населението се задължава да сътрудничи на държавата за превъзмогване на изключителни външни или вътрешни затруднения на страната.
— От фр. mobilisation.