МО̀ГА, мо̀жеш, мин. св. можа̀х, мин. несв. мо̀жех, прич. мин. св. деят. могъ̀л, -гла̀, -гло̀, мн. -глѝ и можа̀л, -а, -о, мн. -и, прич. мин. несв. деят. мо̀жел, -а, -о, мн. -и, несв., прех. 1. Със съюз да и следв. гл. Имам качества, лични заложби, дарби, способности, необходими за осъществяване, извършване на действието, изразено с втория глагол; в състояние съм, по силите ми е, във възможностите ми е. Кончето повече не можа да стои на краката си и легна до каруцата. Й. Йовков, ΒΑΧ, 205. Познаваше се, че тоя момък криеше в душата си някаква мисъл и мъка, която не можеше да победи, нито да сподели с другиго. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 12. А можехме, родино свидна, / ний можехме с докраен жар / да водим бой — съдба завидна — / край твоя свят олтар. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 60. Вдъхни секиму, о, боже / любов жива за свобода — / да са бори кой как може / с душманете на народа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 19. Кой може да ни накара да почитаме и уважаваме това, което ние в продължението на много години сме са научиле да ненавиждаме? С, 1872, бр. 34, 269. Върни се, върни, хубава Янке, / напредя ми има гора голяма, / вода дълбока, поле широко, / мъже минават, жени не могат. Нар. пес., СбВСт, 658. Водата сѐ може да измие, саде лоши думи не може. Погов., СбНУ IХ, 197. Човек не може да е хем врач (да вражува), хем орач. СбНУ ХХV, 36. Секи може да яде хлеб, ама не секи — да меси. П. Р. Славейков, БП II, 150. // Умея, бива ме да правя нещо. — А кой е песнопоецът? Никой? Чакайте! — извика той след къса пауза. — Аз забравих. Наистина тя [момата] ще попее! Тя може. Й. Йовков, Разк. II, 48. Хванала са на хорото, а да играе не може. Π. Р. Славейков, БП II, 194. Тя може да шие и ще ти ушие хубаво роклята. Той не е толкова малък и може вече да чете. Δ Мога да плувам. Δ Мога да плета. Δ Детето може вече да говори добре. l В елиптично изр. Много родители тук тая вечер за пръв път чуваха какво могат техните деца. Л. Александрова, ИЕЩ, 147. Който люби, той вижда всичко, той може всичко, за него няма невъзможно нещо. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 57. — Хе! Народа! Какво не може народа! Само да е съгласен, да е сдружен. Й. Йовков, ПГ, 16. Най-голямото злочестие у хората е това, гдето желаят повече, отколкото могат. Смалявай желанията, а усилвай мощта. Лет., 1869, 104. ● С относ. или въпрос. местоим. или нареч.-съюз. И лошите, и добрите живееха така, както можеха и не така, както искаха. Елин Пелин, Съч. IV, 73. Разнесе се слух, че неприятелските войски са много и силно напират. Тогава и стари, и млади, и жени, и деца, всички се втурнаха да помагат кой с каквото може. Й. Йовков, Разк. I, 135. Постарах се да запазя, доколкото можех, своето хладнокръвие. К. Величков, ПССъч. I, 28. И всеки се потирил да превари / когото може. С кон там някой, друг с магаре. К. Христов, ЧБ, 20.
2. Със съюз да и следв. гл. Разполагам с възможност, условия, обстоятелства, които ми помагат да осъществя, извърша действието, изразено с втория глагол. Той [Захаринчо] вървеше като насън и се отдалечаваше от селото, дето оставаха връстниците му, дяда му, стрина му, големият бор. Щеше ли да може да ги види още веднаж? Елин Пелин, Съч. III, 85. Той ме забележи, почна да ми маха с калпака и отдалеч говореше нещо, което не можах да дочуя. Ал. Константинов, БГ, 4. Във време на католишките епископи в ХVII в. цъфтяло и училищното дело, така че много българчета могли да бъдат изпращани да продължат своето учение в основаната от папа Григорий VIII (..) хърватска колегия. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 39. — Да можех, щях да го [Вълкадин] почакам, докато се върне. А не мога, че хората, дето съм дошла с тях, бързат. Й. Йовков, ЖС, 131. Да можех, / майко, / с колко нежност / целувала те бих сега, / бих галила косите нежни / очите — / с тихата тъга. В. Андреев, ППес., 82. За да дода при тебе след изпитанието, ако мя повикаш, не зная ща ли да мога, както что ся и не знае щеш ли да можеш да мя повикаш. АНГ I, 395. // Разполагам с наличието, съществуването на някаква възможност. Той разбра, .., че тая мома е действително българка, .., и че тя не можеше да бъде друга освен българка. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 12. Тук са могли да идват, гонени от неволи и беди, само помрачнени и скърбящи души. Й. Йовков, Разк. II, 127. Чувства, които не могат да се изкажат с думи, .., свиваха и душеха с неистови болки сърцето. К. Величков, ПССъч. I, 37. По-голямата част от тях [немците] се запътиха по равнината към гарата, а други тръгнаха към тресавището, мислейки, че последното бе малко и можеше да се обходи бързо. Д. Димов, Т, 614. Ниските равнини и особено затворените котловини не са подходящи за трайните насаждения, тъй като през много студена зима те могат да измръзнат. М. Мичев и др., 3, 99. ● Разг. Със следв. гл. в съкр. инф. Не мога ти писа скоро.Δ Не можеш ги прочете всички тия книги. Δ Утре мога ти донесе палтото.
3. Със съюз да и следв. гл. Имам право, разрешение; позволено ми е. Зашеметен за миг, той [Мито] пропусна машината, но когато отвори очи и видя как тя цепи мястото му и обръща едри блани, сърцето му така се сви, че сълзи покапаха от очите му. Да имаш земя и да не можеш да ѝ бъдеш господар. Ст. Даскалов, БМ, 263. Длъжността на председателя.. В гласоподаванията ще дава само един глас; в случай, когато и на двете страни гласоподаванията са равни, може да даде още един. Ив. Унджиев, ВЛ, 181. Законът определя размера на земята, която частни лица могат да притежават, както и случаите, когато неземеделци могат да притежават обработваема земя. Конст., 5. Кога ся изминат честито пръвите девят дни, тогава родилката може стана. Й. Груев, КН 7 (превод), 53. ● Във формула за учтива молба, желание. — Преди малко споменахте, че свако ви бил началник на отделение в министерството. Мога ли да зная как се казва? Св. Минков, РТК, 99-100. Мога ли да отворя прозореца, защото тук е твърде задушно?Δ Ще можете ли да ми кажете къде се намира тази улица? Δ Мога ли да дойда още днес, защото утре ще е късно?
4. Само в 3 л. ед. Обикн. с отриц. Разг. Съществувам, случвам се, ставам; бивам. Дуда е най-убава мома у село. Няма кръст, няма половина — от врата до доле равна като бадем за ракия. Само един кусур има — че като говори, подсмърча.., ама кой това ти гледа. Човек без кусур не може! Елин Пелин, Съч. V, 104. Баба Доца взе петолевката, сложи я в пазвата си и заклати глава: — Ех, като не щеш.. Насила хубост не може. Г. Караславов, Избр. съч. II, 113. Дали от миризмата на йода или от болката, .., но ми стана лошо.. Учителката ми викаше: „Юнак без рана не може“, но аз не я чувах. К. Калчев, ПИЖ, 124. — Вино, вино! .. — Гювеч без вино може ли? Елин Пелин, Съч. IV, 128. — Байо Йоване, Йоване, / как може дърво без сенкя, / та язе, бае, без либе? Нар. пес., СбВСтТ, 560. Хайдутин без ятак не може. Послов. СбНУ ХLVII, 448. Къща без дим и пушиляк не може. Послов. СбНУ ХХV, 28.
5. Имам сили да се справям сам, без чужда помощ. — Чиляк, Цоньо, трябва да умира прав. Додето може, запре ли — да си отива. М. Яворски, ХСП, 278. — Знаеш ли що — свършихме работа, бакалницата е наредена, мога вече и сам. Иди си и ти във Велес, при вашите. Д. Спространов, С, 118. Дечица без баща не могат, а без майка. Елин Пелин, Съч. II, 18. — Ех, невясто, грохнала съм вече, не мога, а то какво си обичах аз да си поида и тук и там. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 127. — Да те поискам, взела ли би ме?.. Аз давам моята дума, па ти ако искаш — добре. — Е, ще искам, ами какво ще правя. Самичка мога ли? Елин Пелин, Съч. II, 24. Сурмах — доде може; болярина — колкот иска. Π. Р. Славейков, БП II, 135.