МОГЍЛКА ж. Умал. от могила. Покачихме се по гърба на една могилка, скривихме, спуснахме се в друга долчинка и ето ни в селото. Елин Пелин, Съч. IV, 106. Местността беше насечена, тук-там растяха тръне и суха трева. Вдясно се чернееха могилки от пръст. П. Стъпов, ЧОТ, 36. За два дни в задния двор се издигна грамада от тухли и могилка от пясък. ВН, 1959, бр. 2411, 2. Горният или българският Никюп е на южното странище на една рътлина откъм Дунав, на която рътлина по върха, в разстояние белким на един сахат, намерват ся повече от 5-6-стотин малки могилки. Π. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 80.