МОГУ̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Могъщ. Защо е похарчила [природата] за тия могущи стволове толкова жизнен сок, въздух, влага, топлик, светлик? Ив. Вазов, Съч. ХV, 54. Имате да ся борите с изкусни и могущи противници. Ч, 1871, бр. 11, 349. Ако да ся представя на искрения и любороден българин свободно и обширно поле, за да развие своя могущ талант на благотворителността, .., това поле е училището. Ч, 1870, бр. 5, 151.