МОГУ̀ЩНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Могъщност. Аз не мисля, че тия благородни [любовни] чувства са толкоз редки, щото тяхната могущност, за която често става дума, да ни ся види невероятна. Ч, 1871, бр. 8, 256.


Източник: Речник на българския език (онлайн)