МОГЪ̀ЩЕСТВЕНО. Остар. Книж. Нареч. от могъществен. Вината на това отсъствие [на славни имена] стои в самите нови обстоятелства, които се сложиха за нас и които тъй могъществено и решително повлияха на самата същност на нашия народен характер и внесоха в него несимпатични черти. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 50. Противоположността на тези велики мъже [Волтер и Русо], от които впрочем секи могъществено е поддържал другия с деятелността си, ся отразила и във вънкашния им живот. Ч, 1871, бр. 7, 210.
— Друга форма: могу̀ществено.