МОГЪ̀ЩНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Могъщество, мощ. Борис, .., бе разбрал важността на християнствто; той е имал вече доста понятия за неговата могъщност. ДЗ, 1867, бр.4, 12.

— Друга форма: могу̀щност.


Източник: Речник на българския език (онлайн)