МОДЕРНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Изк. Направления в литературата, изкуството (символизъм, експресионизъм, футуризъм, сюрреализъм, абстракционизъм), в науката и др. от втората половина на ХIХ в. насам, които се характеризират с рязко отричане на традицията, търсене на нови изразни средства, субективизъм, песимизъм или бунтарски настроения. Колко е голям новият град Барцелона! .., многоетажни къщи, в които се кръстосват всички древни и нови стилове: готика, мавританска архитектура, примитивизъм, модернизъм. А. Каралийчев, С, 85. Б. Ангелов изпада под известно влияние на възраждащия се у нас след войните модернизъм, утвърдил най-здраво позициите си в школата на българските символисти. Ив. Богданов, ЛДБА (Б. Ангелов, ЛС), 19.
2. Книж. Стремеж да се върви с идеите на съвременността. — Занимавате ли се с политика? — внезапно попита той. — Дръжте тази връзка с живота, тя ще ви помогне да видите хората .. За вас то има значение, защото виждам склонност към модернизъм. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 422. То [семейството] би запазило своята цялостност, ако не беше разяждано от един глупав и пагубен модернизъм, който е обхванал най-напред охолните класи. Р, 1927, бр. 258, 1.
— От фр. modernisme.