МОДИФИКА̀ЦИЯ ж. 1. Видоизменение, преобразование на предметите, което не засяга същността им. Привечер Фани помоли Мюрие да го посетят в палатката му. Искаше да го зарадва с една малка, прибързана, но благоприятна статистика за новата модификация на ваксината му. Д. Димов, ОД, 187-188. Много и различни модификации на патриотичното чувство срещаме в нашата поезия. Ив. Спасов, БС, 38. Модификацията на светлината, която проявява отделни цветове, не ѝ е свойствена по произход, а се придобива при отражение или пречупване. Ив. Въжарова, ИН (превод), 51.
2. Хим. Физ. Различно състояние, в което се явяват някои елементи. Това е елементът [плутоний], който притежава най-много алотропни модификации. При нагряване от стайна температура до температурата на топене (639° С) той претърпява пет фазови превръщания, т. е. съществува в 6 алотропни модификации. Вселена 69, 220.
3. Биол. Изменения на белезите на организма, които засягат само индивида, без да се предават по наследство на поколенията.
— От лат. modificatio.