МОДУЛЍРАМ, -аш, несв. и св., 1. Прех. Спец. Предизвиквам модулация (в 1 и 2 знач.) в нещо. Звукът попада в един динамичен микрофон, където индуктираният ток се усилва в две нискочестотни стъпала и модулира едно .. предварително стъпало. НТМ, 1961, кн. 7, 17.

2. Непрех. Муз. Преминавам от една тоналност в друга. Суров, блъскащ се контрапункт модулира през различни тоналности, докато от инструмент в инструмент се изкачва като вожд на атаката една властна контратема в цели ноти. В. Йонова и др., Б (превод), 211. модулирам се страд.

— От лат. modulari през нем. modulieren.


Източник: Речник на българския език (онлайн)