МО̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. и диал. Възможен. И туря самоходът си по колениците, по които трябувало да върви, .. На тояз час, .., изотгоре на уличката са задава навъсеното лице на един проповедник, .., спирането не е веке можно. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 20. „Той [Бог] ви йе забранил да пипате тези ябълки, защото той знае, че ако яднете от тях ще станете и вий толко големи, толко вежи и толко можни като него“. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 31-32.