МОКА̀НИН, мн. мока̀ни, м. Диал. 1. Румънски, влашки пастир. Но наместо румънските чокои и техните наемници — моканите и жестоките администратори — бяха се вече наместили българските бирници. А. Каралийчев, СбАСЕП, 234.
2. Прен. Селяндур, простак, грубиянин. Неочаквано пред нея, с пушка в ръка, застана човек и препречи пътя ѝ. Този човек беше омразният ѝ писар. Работничката веднага го позна и ахна: — Назад, моканино! Ив. Хаджиев, ОК, 220.
— От рум. mocan.