МОКРОТА̀, мн. (остар.) -и, ж. 1. Влага, влажност; мокрина. Нагазили бяха в мокрота зидовете и портите, влажно блестяха камъните по калдъръма на улиците, сърдито шумеше реката през града. В. Геновска, СГ, 163. Мокрота и студ ме проникваха до кости, умора и слабост ме вцепеняваха. П. К. Яворов, ХК, 88. От този съня будеше обилна мокрота по бузите, по гушата. Ил. Волен, НС, 35. Тифосът и гладът и есенните мокроти отнасяха всеки ден със стотини жертви. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 66. В такава местност, дето дърветата са съединиле своите клонове и дето защищават почвата от слънчевите лъчи, почти сякога са бивале проливни дъждове, големи студове и извънредна мокрота. Знан., 1875, бр. 7, 105.
2. Остар. Книж. Течна съставка в човешкия организъм (кръв, лимфа и др.) или в отделен негов орган; влага. Кръвта е мокрота, която ся разноси от сърцето по жилите из всички части на тялото. НКАФ (превод), 51. Кожата подпухне, та ся повдигнат ситни мехурчета, които по малко омякнат и ся напълнят с водява бистра мокрота, която ся нарича лимфа. Лет., 1874, 82. Най-харно и най-здраво питие за доителка е водата. Водата не пали и не мъти кръвта, а при това и помага, за да ся протурят и отличат мокротите. Й. Груев, КН 7 (превод), 58.