МОЛБЍЦА ж. Умал. от молба; молбичка. — И тая молбица, Николаке! .. За мой хатър .. — И аз моля, назначи го. Ив. Вазов, Съч. XIX, 52-53. Че — Мили (така се обръща тя винаги, когато ще иска нещо), — искам да те помоля нещо. — Кажи, душо! — Колко си нежен! .. Нали няма да откажеш на моята невинна молбица. ВН, 1961, бр. 3039, 4.