МОЛЀЦ, мн. -цѝ, след числ. -ѐца, м. Общо название на някои видове дребни пеперуди (дрешен молец, житен молец и др.). Microlepidoptera. Морис прегледа грижливо новия си костюм да види не са ли го повредили нейде молци. Б. Райнов, ЧЪ, 67. Баба Йорданка се върна да гласи стана .. имаше насновани шестнайсет лакти черна памучна основа, имаше и две бохчи вътък, защо да ги държи да ги ядат молците. Г. Мишев, ЕП, 210. Колкото тая буболечка [копринената буба] е полезна, че дава чловеку скъпоценний материал за богато облекло, толкова е вредна друга една буболечка от тоя род молец, който спасва (съзобва) най-скъпите дрехи, скъпи вълнени тъкани и пр. Д. Мутев, ЕИ, 71.

◊ Дрешен молец. Вредно крилато насекомо, което поврежда и унищожава вълнени тъкани, кожи и др. материали. Житен молец. Вредно крилато насекомо, което поврежда складирани семена на житни растения. Tineola biseliella.

> Молците му опасали мустаките. Диал. Подигр. Употребява се за кьосе. Сукнян молец. Диал. Хитър и потаен, скрит човек, който умее да си върши работата тихомълком.


Източник: Речник на българския език (онлайн)