МОЛО̀ХА ж. Диал. Градинско цвете мушкато; моловка. Тя [Станка] чупеше кръст из двора, стегната и наконтена, набелена и начервена, забучила от лявата страна край възела на коприненото було стръкче цвят от червена молоха. Г. Караславов, ОХ II, 56. Неочаквано се разля нов, току-що внесен аромат. Така можеше да мирише само молоха. По-точно — листата на молоха, защото цветовете ѝ нямат дъх. Л. Михайлова, Г, 20. И посадената миналата седмица молоха беше цъфнала с ясночервени, пряснокървави цветове. М. Кремен, РЯ, 281.
— От гр. μολόχα.