МОЛЮ̀СКИ мн., ед. (рядко) молю̀ска ж. Животни без вътрешен скелет, безгръбначни животни (миди, охлюви и др.); мекотели. Много често хората са се отравяли вследствие консумация на съвършено пресни и здрави молюски, като стриди, миди и други подобни. К, 1970, кн. 7, 37. Броят на мекотелите (молюските) е малък, но затова пък те са се разпространили твърде много. Н. Боев, Г, 134. Най-големите безгръбначни трябва да се търсят сред молюските. Гигантските калмари, измерени от изследователи, са имали дължина 18 метра. НТМ, 1967, кн. 22, 40.
— От лат. molluscus 'мек'. Друга форма: молу̀ски.