МО̀ЛЯ, -иш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Изказвам, изразявам молба. Някога през влажните летни вечери ние посрещахме баща си, когато се връщаше от нивата. Молехме го да се наведе, за да бръкнем в мократа му торбичка и потърсим някакъв плод: дива круша, орех, киселица. А. Каралийчев, С, 19. На тръгване тя силно ми стиска ръцете и ме моли да не забравя обещанието си. К. Кюлявков, СПП, 11. Подсъдимите направиха пълни самопризнания и както в своите показания, така и при последната си дума заявиха, че се разкайват за извършените от тях престъпления и молят съда за снизхождение. РД, 1950, бр. 239, 3. Забавих са да Ви отговоря от много работи, что ми ся случиха извънрядно в това время, та Ви моля за прошка. АНГ I, 42. Перущице бледна, гнездо на герои, / . ./ Твойта гибел беше тържество за нас, / .. / Защото ти — сетня — пример даде пръв / как да мре народа, и не моли бога, / и не рече: милост! в общата тревога. Ив. Вазов, Съч. I, 179-180. ● Нар.-поет. Молба моля. — Имам дума да ти думам, момне ле, / .. / молба имам да та мола: / повърни ми йот парите / да си купя макар коня, момне ле, / .. / да не ода сирак-пешак — / смей ми са дружината! Нар. пес., СбНУ ХL VI, 219.
2. Диал. С предл. с. Предлагам настойчиво някому нещо. — Той дава дъщеря си, но не моли с нея. Ив. Вазов, Съч. ХII, 10. — Далеч ще забегна, мамо, / .. / долу във Тракия, мамо, / .. / че там мене молят, мамо, / .. / с къщи и дворове, мамо. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 178-179. Коня стега, назад да бега, / кърщелници го с вино молаха. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 349.
3. Като междум. а) За израз на учтива покана. — За вас ли се обадиха от пропуска ? — попита [мургавият мъж] и без да дочака отговор, посочи дъсчената скамейка до вратата. — Моля, седнете. А. Гуляшки, МТС, 32. Мизинчев отвори вратата на отделението си: — Моля! Инспекторът пристъпи важно. Г. Караславов, Избр. съч. II, 102. б) За учтив израз на несъгласие, недоволство, възражение, отрицание. — Моля, урок не ща. Ив. Вазов, Съч. IХ, 37. — Как са организирали работата си, .. — за това и думичка не отронвате .. Не може така! — Моля! — каза помощникът. — Изнесъл съм факти. А. Гуляшки, МТС, 4. — Но и вие изглеждате много поетичен .. — Аз? — Ванко се изплаши. — Моля, моля .. Аз съм един груб работник и нищо повече. М. Грубешлиева, ПИУ, 115. —Доколкото разбрах, ти оспори нашето право на култура.. — Моля. Казах — материална култура. И оспорих не едно право, а отрекох една възможност. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 48-49. в) За израз на учтива молба. — Ало! Ало! Не прекъсвайте, моля! Хр. Смирненски, Съч. III, 45. — Моля, моля, търпение. Аз ще ви обясня всичко. Й. Йовков, ПГ, 264. — Има заповед да Ви придружа до милиционерското управление по една бърза справка .. — Сега, моля, да се облека. Н. Каралиева, Н, 38.
4. Като частица. За запитване: а) При недочути или неясно схванати думи. Непознатият посетител се поклони учтиво и си подаде ръката: — Венецов. — Моля? — приповдигна се също така учтиво полицейският инспектор и наклони глава. Г. Караславов, Избр. съч. II, 39. — Ей, бягай, бягай, че зло те чака! Той се ухили. — А? Що рекохте, молим? Нещо слабо се чува. И намигна лукаво. П. Бобев, ГЕ, 160. б) При изразяване на недоумение. А как ще щурмувате, моля? / С куршуми? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 17.
МО̀ЛЯ СЕ несв., непрех. 1. Обръщам се с молба към някого. Булката му няколко пъти ходи при него и му се моли да си дойде. Елин Пелин, Съч. III, 148. — Свилене, пусни ме, моля ти се, късно е! — Не, постой. Елин Пелин, Съч. I, 1925, 189. Мнозина от тие момчета плачеха и молеха ми са да ги не оставям, но в състояние ли бях аз да изпълня желанието им? П. Хитов, МП, 78. Моето либе коня седлае / на кяр да иде на Каравлашко; / азе му думам и му се моля: / — Поседи, либе, тая година, / тая година и тая зима. Нар. пес., Христом. ВВ II, 220. ● Нар.-поет. Молба се моля. Мен ма пусна моя баща, / да ти са молба молям: / три дни Великден да си сторим. Нар. пес., СбНУ VI, 60.
2. Отправям молитви1 (в 1 знач.). Да стои в метоха, .., това на никаква цена! Да се моли от ден в ден? Но за какво да се моли! Какво можеше да помогне тук молитвата? Ръцете — да; хладната мисъл — да; оръжието —да; но молитвата? Ст. Дичев, ЗС I, 261. — Във всяка стая има икона, иди се моли — каза Добревица. — Не тук .. искам на черкова. П. Стъпов, ЖСН, 71. — Отде ме позна, че съм благочестив и набожен? — Защото те видях, .., че се често кланяш и молиш. — Глупав си ти! — отвърнал главатарят на разбойниците. — Да се кланям и да се моля — то е моя длъжност, а да обирам людете — то ми е занаят. Христом. ВВ I, 55-56. От времето на Арнолда целта на возпитанието е да направи от децата джентълмени и христиене; по-голямата част от тях посещава черковите, ходи да са причестява и без принуждение са моли вечер. Знан., 1875, бр. 1, 11.
◊ Моля ти (ви) се. Разг. При изразяване на учудване, възмущение — представи си! Може би мнозина си мислят, че през тоя месец, .., той от неудобство не беше посещавал дома на своя приятел. Нищо подобно, моля ви се! И за какво неудобство може да става дума? А. Гуляшки, ДМС, 74. Но ме дразнят крайните лозунги. Просто не мога да ги понасям. Особено тия, дето ограничават свободата и искат да натрапят тежкия физически и затворения умствен труд на всички граждани. Ами че как може така, моля ти се? Г. Караславов, Избр. съч. II, 422. — Моля ти се, снахата да ми чука на вратата и да ми иска огледалото, защото мъжът ѝ го купил! ВН, 1960, бр. 2664, 4. На кой (какъв) господ се моля. Разг. Какви възгледи имам, какви идеи споделям. А ето, че след революцията в Русия изведнъж се видя кой на какъв господ се молил. Като стане дума за Съветска Русия, тесните социалисти не дават прах да падне върху името ѝ. А чуят ли за съветската власт, широките социалисти змии и гущери започват да бълват. Г. Караславов, ОХ III, 54. Не зная на кой бог (светец) да се моля. Диал. Съвсем безпомощен съм, нямам при кого да отида за помощ, подкрепа. След дявола върви и богу се моли. Диал. Двуличен, неискрен (е).