MOMА̀P м. Диал. Годежар, сватовник. И ставаха сватба след сватба, без момари и празненства, и колкото идеха при мене да ги благословя, два пъти по толкова сами се венчаваха. А. Дончев, ВР, 234. Петкани дошли момаре, / ала са твърде далечни, / дори ют Демир капия. / Майка Петкана не дава. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 90. — Гергино, моме хубава, / я се, Гергино, ожени, / .., / че ми се й веке додело — / сека ми вечер момаре. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 187.