МОМЕНТА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който става в един момент, миг; незабавен. Само когато .., копието или стрелата улучи добре изпъкналата част на черепа и докосне мозъка [на хипопотама], последвала моментална смърт. Гр. Угаров, ПСЗ, 643. // За снимка — която се прави много бързо. Пияният Мичо правеше своите моментални снимки наляво и надясно, ала никой не вярваше, че ще излезе нещо. С. Северняк, ИРЕ, 104.
2. Книж. Моментен, краткотраен. Моментални и слаби са тия усещания, но достатъчни да извикат една болезнена бръчка по челото ти. Ив. Вазов, Съч. IХ, 113.
— От рус. моментальный.