МОМЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е свързан с даден момент, който се отнася само до даден момент; краткотраен. С държанието си Геров като че искаше да заличи впечатлението от своята моментна уплаха. Ст. Дичев, ЗС II, 494. Но независимо от моментния си успех погромаджиите не пожънаха плодове. Народът ги намрази още по-силно. П. Илиев, ЛВ, 14-15. Той [Ради] винаги смяташе, че моментните наслаждения носят разочарования. Ст. Мокрев, ЗИ, 337. Моментни настроения.