МОМЍНКА ж. Диал. Умал. от мома; момѐ, момичка, момица, момле, момя̀. Като я съзря, певицата толкова се зарадва, че лицето ѝ просия. Тя плясва с ръце и се засмива. Засмива се и моминката. С. Северняк, ИРЕ, 140. — Хайде, коньо, да идеме / дето сноща нощувахме. / Тамо има три моминки. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 189.